Ркацители

Ркацители някога е бил най -разпространеният грузински сорт грозде в СССР. По морфологични характеристики и биологични свойства той принадлежи към еколого-географската група сортове грозде от Черноморския басейн.
Короната на млада издънка и първите два листа са опушени, сивкаво-бели, с розова рамка по краищата на листата. Последващите листа са по -слабо опушени, зелени с бронзов оттенък. Едногодишният зрял издънка е тъмнокафяв с червеникав оттенък; възлите са по-интензивно оцветени. Гроздовият лист е среден или голям, закръглен, 3- или 5-лопастен, средно или леко разчленен, с фуния. Горните разрези са със средна дълбочина и плитки, отворени, с форма на лира, понякога затворени, с яйцевиден просвет; долните разрези са малки, затворени, подобни на лира и цепка, или под формата на отстъпващ ъгъл. Вдлъбнатината на дръжката е дълбока, отворена, с форма на лира и сводеста. Зъбите в краищата на лобовете са триъгълни, с леко изпъкнали страни. Зъбчетата са едностранно изпъкнали по ръба, трион. Пубесът на долната листна повърхност е слаб, с паяжина-четина. Цветето е двуполово. Клъстер със среден размер (13-15 см дълъг, 7-8 см широк), цилиндрично-коничен и цилиндричен, често с дълго крило, средно плътен. Крак със средна дължина-до 4,5 см. Тегло на китката 155-165 г. Зрънце със среден размер (15-18 мм дължина, 13-14 мм ширина), кръгло или овално. Средното тегло на 100 плодове е 180-260 г. Цветът е златистожълт, с бронзови петна от слънчевата страна. Понякога плодовете стават леко розови. Кожицата е тънка, здрава, месото е сочно, вкусът е приятен и своеобразен. Обикновено в едно зрънце има три семена.

Стабилност.

Ркацители принадлежи към групата гроздови сортове със средна устойчивост на мухъл, слабо засегнат от сиво гниене на плодове и ниска устойчивост на брашнеста мана. По -трудно е от други сортове да се повреди от паяк и гроздов листни червей; притежава относителна устойчивост към филоксера. Сортът е относително устойчив на замръзване, но леко устойчив на суша.